Берлинале 2012 – опит за завръщане?

Като заваляха филмови награди, та целия месец февруари. В края му ще видим и Оскарите.

Берлинале е най-големият кинофестивал, ако се съди по броя на показваните в него филми. Само дето от всичките ленти честта да участват в най-престижната надпревара се пада само на 18 от тях. Както всяка година и тази имаше съмнения в избора на състезаващи се творби. Но на 19 февруари журито избра своите фаворити.

Голямата награда „Златна мечка” бе присъдена на филма „Цезар трябва да умре” на братята Паоло и Виторио Тавиани, които са над 80-годишни. Победата на двамата изключителни автори на незабравими до днес шедьоври е знакова. Тя оспорва съвременните тенденции и връща погледа към високото италианско кино на 20 век.

Като цяло кинопейзажът на Берлинале се оказа сив. Над 400 филма, апокалиптични, суисидни, катастрофиращи в светоусещането си, заливаха публиката с отчаяние и безнадеждност. Най-често не казваха нищо ново, авторите не правеха нещо повече от констатации. И тук се изправя вечният въпрос за смисъла на изкуството: дали подбужда към действие, дали дава надежда или просто бие по главата нещастния зрител. Но братя Тавиани направиха почти невъзможното: чрез филм, в който се снимат истински затворници, някои доживот, те дават надежда. Старата школа, класическото изкуство не иска да ни втрещява, там мярката за нещата е друга, тя винаги мери през живота и любовта. Под погледа на режисьорите забравеният неореализъм триумфира. Филмът „Цезар трябва да умре” разказва как осъдени за тежки престъпления от най-строгия затвор в Италия поставят зад стените му шекспировата пиеса. Двама истински затворници, просълзени участваха в официалната церемония.

Голямата награда на журито "Сребърна мечка" беше присъдена на унгарския режисьор Бенедект Флигауф за филма "Само вятърът", който разказва за зверско убийство на семейство роми в село в Унгария и за последвалите събития.

"Сребърна мечка" за най-добра режисура получи германският режисьор Кристиян Пецолд за филма "Барбара" - историята на лекарка в някогашната ГДР, изселена от Берлин в провинцията.

Специална награда на журито получи френско-швейцарската лента на Урсула Мейер "Детето отгоре", разказваща за брат и по-голямата му сестра, които оцеляват сами.

За най-добра актриса журито обяви дебютантката Рейчъл Мванза за ролята й на дете войник във "Вещица на войната", френска продукция за кървави събития в Демократична република Конго.

Като най-добър актьор бе отличен Микел Бое Фолсгор за ролята на побъркан крал в датския исторически филм "Кралска афера". Този филм взе наградата и за най-добър сценарий на Николай Арсел и Расмус Хейстерберг.

Наградата за дебют бе присъдена на "Каубой" на режисьора Боудеуин Кооле от Холандия, а за късометражен филм - на "Рафа" на режисьора Жоао Салавиза от Португалия.

Журито "Генерация”, съставено от 11 деца и 7 тийнейджъри отличи със "Стъклена мечка" американския филм "Аркадия" на режисьорката Оливия Силвър.

Почетно отличие за цялостен принос към киното получи невъобразимата Мерил Стрийп.

Журито беше председателствано от английския режисьор Майк Лий.

В съпътстваща програма Анджелина Джоли получи награда за режисьорски дебют за филма си „Земя на кръв и мед”. Чудно, колко още американци ще се пробват върху неразгадаемата за тях тема за балканските конфликти.

Берлинале 2012 завърши и изводът е един: киното има шанс само ако ражда надежда.