Няма човек, който да е неподвластен на природните ухания – на прясно изпечен хляб, момина сълза или чистото бебешко излъчване.
Но светът на парфюмите е онова творение на човешкото въображение, което смайва, възторгва и удивлява с творческата си инвенция. В света съществуват повече от 2000 ухания, естествени и синтетични, чрез които парфюмеристите създават своите шедьоври (и не толкова). Числото сякаш изглежда малко, но си представете броя на различните комбинации! Та цялата музика се твори от стотина тона.
Родена в незнайните дебри на човешката история, парфюмерията става истинско изкуство още в Древния Египет. По лицата си и мъже, и жени залепвали ароматни точици от смола. А думата „балсам” някои смятат за древноегипетска. В Индия благовонията и ароматните пръчици са вече петхилядигодишен атрибут на всички касти освен на „отхвърлените”. Китай и Арабия превърнали ароматоизвличането в научен и културен феномен. „Ефир”, „ефирен” – тази дума вероятно идва от Античния изток и влиза в арабския език като понятие, означаващо душа, носеща се в небесата. Докато арабската „алкохол” означава земен дух.
Малцина знаят, че точно в България е намерено стъклено шишенце за благовония, едно от малкото в света, съхранили се от времето на Римската империя.
Във френския кралски двор парфюмите се леели обилно за да задушат миризмата на некъпаните тела. После пък Наполеон, който решил да скъса с всички монархически традиции, си поръчал нещо подобно на парфюм, но с друго име. Майстор от Кьолн го сътворил като леко, ненатрапчиво ухание. Французите го нарекли „Вода от Кьолн” – „Одеколон”. А династията Герлен още през 1853г. дарява на света Eau de Cologne Imperiale.
Завещаното като познание и изконен стремеж за красота на предците ни се е превърнало в съвременен синтез на изкуство, наука, технологии и маркетинг. Ако преди време знакови имена твърдяха, че за раждането на аромат-сензация са нужни минимум две години, към днешна дата малцина вече вярват на това. Многобройни версии, лимитирани издания, редизайниране и специални варианти за път или спорт заливат пазара, за да задоволят търсенето.
Може би царствената особа и свръхестествена аура на парфюма пострада в очите на по-възрастните поколения, помнещи осанките на аромати легенди като Chanel №5 (1921г.), Shalimar на Guerlain (1925г.), Joy на Jean Patou (1930 г.), Climat на Lancome (1967 г.). А изкушените си спомнят едно от най-важните имена за съвременната парфюмерия, това на Франсоа Коти, който остава в историята не само като един от най-добрите "носове", а и като виновник за превръщането на малките шишенца в истински произведения на изкуството.
През 1990 г. беше създадена Осмотеката (Osmotheque), единственото място на планетата, където големите любители на парфюмерията могат да усетят хилядите аромати от вчера и днес, или създадени преди столетия. Истинска почит към творците – съвременни и древни.
Всяка година на пазара излизат над 400 нови парфюма благодарение на съвременните технологии за синтезиране на ароматни молекули. Средната продължителност на живота на 90% от тях е 3-4 години, след което мястото им заемат нови. Тенденциите въвеждат нова вълна всеки сезон. Изведнъж „новото черно” се оказва розов пипер, кафе, феромони или „смяна на местата”- типичните женски аромати навлизат в мъжките и обратно.
Но не всичко е пазар. Изключителният избор на суровини – висококачествени есенции и екстракти, високата концентрация на натурални съставки и фактът, че парфюмеристът не следва сляпо проучвания какво ще се хареса догодина на модния пазар, това създава творения със собствен ароматен почерк.
Във всичките си разновидности, неуспехи и триумфи, парфюмът е уникален феномен, съчетал в себе си удоволствието от живота, строгата наука, иновативното мислене и преди всичко таланта на създателя му.
